Бягството наистина не решава проблемите и не изгонва демоните. Не знам дали съм права, ще кажа след известно време, но бях организирала всичко с напускането на града, работата, и т.н. Отказах се. Останах. Към момента с всеки ден усещам, че макар и бавно и по малко се изправям и не губя така лесно почвата под краката си. Все пак съм тук и ме има, в буквалния смисъл, вече не се чувствам обезличена в такава степен. Смятам, че ако се преместя, само ще отложа момента и винаги ще остава това червейче на съмнението и недоизясняването с моето си аз. Дано да съм права макар, че офертата е още в сила и няма да ми е зле на моренцето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите