че на мен нещо нещата не ми изглеждат като: Тя ми изневерява непрекъснато, ама ме мота, сигурно заради материалното... - и общото мнение е - къш на девойката, ще пострадаш, ще пострадаш, па ще ти мине...

На мен нещата ми изглеждат така: ревност, ревност, ревност... да, пуснах я да си има свой живот (докато скърцах със зъби от яд)... да, разделихме се, ама като се върнах, тя имала друг (това, извинете, НЕ Е изневяра...вие сте били официално разделени и то за дълъг период от време!!!!!!!); три дни преди това пак се оказва, че имало друг (това как се разбра? - по телефонните разпечатки!? - щото доколкото схващам, е имало само телефонни разговори...)

Ревността някак много ме плаши... толкова изкривява действителността, така трови любовта и живота на любимия... човек трябва да е от камък, за да издържи такова нещо. И аз съм чувала крилатата фраза: "Да знаеш, че ако се обвържа с теб, няма да съм съгласен да се виждаш с други" (имаше предвид въобще приятели, колеги и т. н. от мъжки пол - защото "общуването с мен би трябвало да ти стига". И човек влиза в някаква шибана спирала от обяснения, които се разбиват в стена от несмислени доводи и никакво разбиране...

Ревността не е любов, това е ужасяващо и болезнено чувство да притежаваш изцяло някого - нещо, което е абсурдно по същността си. Ако ти наистина я обичаше... щеше да се грижиш за нея и да си нежен, да й се радваш... а не да я въртиш на шиш и да я подлагаш на "достатъчно" изпитания. Виждаш ли я въобще такава, каквато наистина Е? Или наистина идеализираш някаква невъзможна връзка, в която сте само и единствено двамата... ама така, че тя да "няма нужда от никакво друго общуване, защото би трябвало общуването с теб да й стига, нали толкова я обичаш и си готов на всякакви жертви за нея"... Просто очакваш да ти се плати за Идеалната Любов, която ТИ изпитваш... за всички жертви, които ТИ правиш - и то да ти се плати с човешки живот.

Девойката наистина те е обичала... за да се връща отново при теб и да ти дава шанс. Но наистина на такова нещо трудно се издържа. Дори ако някой й се обади - ти вече го превръщаш в предполагаема връзка... А после иди и обяснявай, че нямаш сестра... Била е готова вероятно да пожертва много неща... да опита отново именно с теб.

Та сега вземи и извади от уравнението между нея и теб ревността си, която си е чиста проба самосъжаляващо се его - какво остава? Остава ли искрена, чиста, дълбока любов и нежност? Ми дай й я точно тая любов и нежност - тогава, дори да не си с нея, ще знаеш, че си я пуснал и че искаш тя да е щастлива... и тогава няма да те боли толкова. Вервай ми.

Ако не се радвате на нещо, спрете да го правите!