|
Страхувам се, че не схванах по - голямата част от написаното!
Единственото, което разбрах, е, че си искала да отидеш на сбирката снощи и съпругът ти ти е забранил.
Ако не се лъжа и, съпругът ти е същият, който те тормози по всякакъв начин, от когото се страхуваш и, в когото виждаш НАСИЛНИКА.
Послужи ли ти за нещо всичко онова, което се изписа в клуб "борба с насилието" още преди година, близо?
Спомняш ли си темата "жените сами са си виновни, че ги бият"?
Не, че ми е работа да питам, но, понеже си пуснала постинг...отново...по същата тема...кога смяташ да сложиш край на всичко това? Кога смяташ да спреш да се самосъжаляваш пред непознатите хора и да направиш нещо за собствения си живот и оцеляване? колко още смяташ, че ще издържиш по този начин и, ако някога, след още толкова н - брой години и н - количество тормоз, всичко това свърши по някакъв начин, какво мислиш, че ще е останало от теб, като човек, като личност, като жена???
Знам, че си мислиш, че "отстрани винаги е лесно да се каже". Така е наистина!По - трудно е, да се направи. А, кой е казал, че трябва да е лесен животът?
Винаги имаме избор. Всяка глътка въздух, начинът, по който посрещаме и изпращаме всеки ден от живота си - е избор.
Ако държиш обезателно да избереш лесния път и, за теб, по - лесният е, да продължаваш да търпиш да те бият, унижават и ограничават...тогава...защо се оплакваш?
Винаги имаме изборът, да живеем сковани от страх или да се осмелим.
За момента, това, което се случва, е твой избор.
Не клубът на разведените, сбирката иливиртуалната общност, не мъжът ти, не децата - само ТИ можеш да избереш, до кога ще продължаваш да избираш същото.
|
Re: и такаааа..... [re: tyrsiistina]
