Предателството не се прави заради другия, макар всеки един предател да успокоява съвестта си с това, че другия му е дал повод.


Съгласна съм с това. Тъй като се чувствах много виновна след като за пръв път научих за изневерите на мъжа си , се вгледах в себе си. Чувствах се виновна , че нещо не съм му дала и той го е търсил навън. После, обаче, се замислих дали аз бих му изневерила - ей така , за отмъщение, или , защото той не ми дава всичко от което се нуждая . Не бих , беше отговорът. Не мога, не е в характера ми. Тоест, осъзнах , че бих /или не бих / изневерила само заради себе си. Не заради някой друг. От тук следва , че той ми е изневерил не заради мен , а заради себе си . Тогава ме налегна едно спокойствие - не съм виновна! Всеки сам решава дали да бъде лоялен , или не. Да търсиш вината у другия е наистина желание за "билетче" . В крайна сметка и любовта , и верността , и решението за раздяла са все споразумения със себе си.
Някой беше казал , че другите са огледала , в които само оглеждаме себе си.
Невъзможно било да опознаеш човека до себе си , винаги го виждаш като някаква своя проекция - положителна или отрицателна. Не е ли това много самотно?Мислите ли , че е вярно?