Аз си дадох сметка за нещата, които можех да направя едва след като се разведох. Може би когато се провалиха всичките ми опити за "мирно съвместно съществуване" по време на брака реших, че не мога повече така и искам да се разделим и сложих точка въпреки всички умолявания, уверения и т.н на бившата ми половинка, защото вече не му вярвах. И точно заради това (защото не му вярвах) знаех, че всички опити да продължаваме заедно - дали мои или негови - ще се провалят. Когато наистина се разделихме и можех да мисля вече без притеснения и стресове си дадох сметка, че много от нещата аз съм можела да провеня, но ако отреагирам по-навреме - става въпрос за това да се уважаваме повече, да формулираме ясно изискванията към другия, както и за личната свобода, отговорности и авторитет на другия и въобще - едни такива семейни неща. Това, че си затварях очите много време, отстъпвах и правех компромиси също си го отчитам като голяма грешка, това, че не бях достатъчно властна и не изисквах - също. Мисля, че не можех да променя нищо накрая - по-важното е "как ще влезеш" в брака" - а когато се омъжвах бях много млада и зелена да мисля за тези неща - това също си го отчитам като грешка, да не кажа основна грешка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите