не знам..не помня..сина ми точно беше тръгнал първи клас..нищо не помня..прекалено болезнените спомени явно ги отричам по-някакъв начин..отказвам да си спомня,че се е случило..че на първия учебен ден на детето ни нашия татко се завъртя точно за 5 мин с нас и после изчезна да пие кафе при любовницата си..не искам да се връщам назад..съвет не мога да ти дам..всяко дете е различно..моя син ме отричаше и направо ми казваше,че ме мрази,защото аз съм била виновна за това,че тати вече не е с нас..това не без помощта на бившата ми вече свекърва..ако все още е останало някакво уважение между двама ви..може би заедно да му кажете..но все си мисля,че това е по-трудно дори от самото взимане на решение за раздяла..как да нараниш по-леко детето си с казването..