Разбира се, че детето ми е приоритет №1, и това решение не е взето просто за един ден и не е емоционално, или поне само емоционално. И да, нещата са зле от 8 месеца, минах през ада буквално. И да, опитах всичко, каквото можах и се сетих, за да не се стига до тук... Но в крайна сметка е време да помисля и за себе си, нали? А и аз няма да тръгна да си търся адвокат и да се развеждам, напротив, ще изчакам... Но той иска да напусне жилището и да не живее при нас. И рано или късно трябва да кажем на детето...