|
|
|
|
|
Да знаеш само, колко ме боли от това: "...той е слаб... когато е с теб..."
Това май е горчивата истина.
Има ли начин да приклЮча без да го карам да се чувства така? Как мога аз да се почувствам по добре?
Молих го на няколко пъти да поеме инициатива ... резултата: уговорка да се изнесе в ден Х. Аз се спасявам за няколко дни, да му дам пространство. Прибирам се в уречения ден, късно вечерта и той не си е отишъл ... Остана още една нощ...А аз като тъпа патка, нищо не му казвам На другия ден ме гледа със сълзи в очите и ме пита дали още го обичам
I'll think about it tomorrow!
| |
| |
| 
|
|
Re: ...явно ти си.... [re: Apxaнreл]
