И на мен много ми харесва притчата. Символичният начин , по който е представен житейският път ,който извървява всеки един от нас. Пътя ,към собствената ни мъдрост и познание в резултат на грешките и провалите и личният ни опит. Това са символични образи - мъдрецът ,младежът ,олтара. Мъдрецът , това са собствените ни уроци и изводи, които ни помагат и напътстват по - нататък, олтара е целта ,която сме си поставили в живота или нашите мечти. Младежът е всеки един от нас. Не ствава въпрос за някаква божествена мъдрост,която ще ни извиси над останалите и ще ни обрече на самота и изолация поради липса на подобни, а за обикновените ни житейски уроци , за натрупаният личен опит, мъдрост и познания,благодарение на които оцеляваме и постигаме мечтите и целите си. И този опит и мъдрост са различни за всеки един от нас, в зависимост от това , колко стъпъла сме успяли да изкачим , какви цели сме си поставяли и колко последователно сме ги следвали.
"Определете най- главната цел в живота си , а след това организирайте всичките си дейности около нея" - Браян Трейси
Притчата ни учи ,че трябва да имаме някаква цел в живота си, мечта и да я следваме. Да не се отказваме от провалите , паданията,защото "Най - голямата слава не е никога да не падаме, а винаги да ставаме , когато паднем" и да продължим да опитваме. Всички ,които са се уплашили от неуспехите и паданията , не са могли да продължат напред.Когато имаме цели ,независимо какви са те,винаги ще има препятстввия, съображения , страхове.Ще има стъпала , които ще ни препъват и ще се търкулваме надолу."Тайната на напредъка е да започнете.Тайната на началото е да раздробите сложните задачи на по - малки и лесно постижими задачи ,след което да се заловите с първата"-Марк Твен. Така , както учи и мъдреца. И както сами научаваме тези уроци ,след като се препънем няколко пъти , но не се отказваме, а се питаме "къде сгреших?!". И когато не се втурваме през глава към крайната цел ,преди да сме планирали нещата и подредили приоритетите си. Това е нещо ,което учим цял живот и за което получаваме много рани и физически и емоционални, преминаваме през много препятствия ,болки и разочарования, но ни носи удовлетворение, чувстваме се пълноценни,стойностни и горди.
Това видях аз в тази притча.