Съгласен съм с теб - едностранно прецених, че мъдрият човек сам би се изолирал, недопускайки че може да бъде и отхвърлен. Сигурно твърде много вярвам във всеобщата разумност, макар безкрайно много доказателства за човешката ирационалност да се срещат. Но вярвам още и че макар само емпиричният опит (като че ли тъкмо туй е осъзнаването) да внедрява мъдрост, все пак тя предизвиква задължение - както е в притчата - постигналите мъдрост имат нужда да знаят, че не са единствени, че може и така, че вероятно си е струвало. Невероятно е да срещаш хора с "онзи" блясък в очите, струва си дори и да са малко.

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите