|
Здравей днес
Понеже Пипи изложи предимно моите идеи, мисля редно е да не я натоварвам с това тя да ги защитава всместо мен.
Самотният човек не е задължително мъдър, така де, може да е психопат или крайно асоциален тип, но мъдрият човек често е сам. Защото да си мъдър не предполага отшелничество, илипоне не го предполага директно, то се явява бавно, като резултат от тази мъдрост. Бих казала, че самоизолацията не идва от егоизма или от отказа на мъдрия да общува с "по-низши" хора, идва от това, че най-често "по-низшите" хора ще го отстранят от себе си и ще го изолират самите те. Ако мъдрият има късмет, само ще го прогонят, в някои времена и епохи, се е стигало дори да пламъците на кладите. Мъдростта е особен вид свобода - свободата да знаеш колко несвободни са другите и колко самотен (не сам, а самотен) би бил ти, ако останеш сред тях.
Така че да, мъдростта е начин на мислене. Мъдростта е осъзнаването, че много неща са безсмислени, хората, в тяхната съвкупност, са без особено значение за самия теб, че каквото и да правиш, те сами трябва да изкачат стъпалата и сами да научат уроците на падането по тях. Онова, което е разбрал старецът, сам в подножието - колкото и да се опитваш да си сред тях, те никога няма да ти повярват, защото има неща, които учиш само, ако преживееш. И този емпиричен, винаги личен опит освобождава мъдрия от задълженията му към останалите. Той не може да ги научи на нещо, което не се предава с думи.
Hие сме фигури в съня на Бога, които гадаят как той сънува...
|
Re: Връщането невъзможно [re: Ryan]
