Здравей и на теб!

Според мен (хем не искам да дискутирам притчата :) самотата на човека не е предопределена от качеството мъдрост, а единствено произтича от избора (на удобството) му. Дето се вика въпросният старец може и заплата да получава за упътване на търсещите, а може просто да изпитва удоволствие да среща малцината връщащи се придобили "онзи" поглед... То си е привилегия това, а не тегоба.

Да имаш мъдрост не предполага отшелничество и общуване единствено със своята порода. Дори бих казал, че изолацията вследствие на развиване на мъдрост произтича от прекомерен егоизъм и отказ от общуване с "по-низши" хора. Дистанцираността пък е естествена - тя е стил и метод не само в мъдростта. Всъщност предполагам мъдростта създава задължения към останалите - някои фалшиви, други искрени.

Мъдростта е начин/технология на мислене - хем трудно се достига, хем лесно се излиза от нея, ако не се тренира. Затова и борбата, търсенето, трупането, обработката и приложението нямат край. Мъдри сме, докато не спираме, загубим ли тъй здравословното понякога съмнение гарнирано със щедро любопитство - размива се постигнатото от ентропията. Както казваше Люис Карол - "...тук трябва да тичаш с всички сили за да стоиш на едно място! Ако искаш да отидеш на друго място, тогава трябва да тичаш най-малко два пъти по-бързо!" :)

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите