Разбира се, че съм бил уморен - кой ли не е бил. Особено ако е бил разведен. Тези неща, дето ги написах по-нагоре се отнасят не само за теб, ами и за мен самия. Просто понякога си мислим, че е по-лесно да се отпуснем по течението - прибираме се от работа, лягаме с книгата, гледаме телевизия - вълнува ни фиктивната любов на героите - все пасивни неща - нищо не искат, а и ни правят да се чувстваме добре. За какво ни е тогава някой, дето освен всичко друго ще отнема от времето и - ще има и собствено мнение?
Е, да - ама ако този другия вземе, че се появи - порастват ни крила, нали? Та - исках да кажа, че той няма да се появи от нищото, няма да излезе от книгите или от филмовия екран. И вместо да гледаме и четем колко са щастливи другите - може да се присъединим към тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите