И той изглежда много свестна личност отстрани. Много внимава за това, което ще си помислят хората.

За твоите познати мисля, че жените им не знаят, но може би чувстват. То се чувства, аз доста време имах смахнатото чувство, че нещо не е никак на ред, а всичко уж беше наред. После свикнах и това ми чувство изчезна. Е, не е трябвало да изчезва. Лично аз мисля, че жените трябва да се вслушваме в интуицията си. Интуитивно съм го знаела. Трябвало е по-рано да потърся еднозначните отговори.
За тези дето са се разделили, но за пред хората са семейство - той явно иска нещо такова, но аз да си напусна къщичката . А той да кърши ръце и да вика - тя ме напусна.
И ние сме за пред хората. Тоест били сме за пред хората. Без аз да знам.

Мога да кажа, че той не се чувства ни най-малко объркан и тревожен от ситуацията.

Напротив, много е щастлив, защото е срещнал любовта - доста по-млад от него мъж, изрусен с червени и черни кичури и поне десетина обици на едното ухо. Явно не иска да се крие от мен. Искат съвместен живот. И аз им преча.
Сияе. С мен е мазен. Много, много мазен. Като ми сервира разни мизерии, но мазно и лигаво. Навън се прави на мъж. Предполагам, че ще продължи да се прави. И се кефи. Кефи се на моята обърканост.
Почвам да мисля, че обратните много мразят жените и затова стават обратни.
Въобще не откривам никаква прилика с разпространения медиен образ на добрия мил гей.

Отстрани изглеждаме нормално семейство в което жената нещо е все нацупена. Защото още съм като пиле в кълчища. С никой не съм споделила. Седя и се зверя. Добре, че има интернет.