Амбра - хващам се за твоя пост, но се обръщам и към Асасин и МамаМърморана.

Наистина се лутам между двете фази. Тази в която все още допускам, че може да започна отново да съм раздаващата се личност, която бях преди - и фазата в която не желая нищо да давам нито да получавам.

Не преча на никого и никого не заблуждавам, че желая да създавам връзки. Дори напротив съвсем откровенно споделям, че не съм готова за такова нещо.

Така си подреждам живота, че запълвам времето и пространството със всевъзможни занимания, които допълнително ме откъсват от контактите с хора.

Приятел мой наскоро ми развиваше теорията, че трябвало непременно да се запиша в сайт за запознанства. Да, но на мен там не ми харесва.
Колкото повече приятели и роднини са загрижени "как ще остана сама и как трябва да си намеря половинка" - толкова по рядко искам да се срещам и с тях. Не им се сърдя, но ми дойде до гуша да ми се повтаря едно и също и аз да се чуствам едва ли не инвалидизирана.

Може би наистина неправилно използвах определението самодоволна. Исках да го опиша с кратки думи, че не страдам от подтиснатост и затова седя сама. По- скоро смесица от инат и от страх. Всичко за което досега си мислех, че ми е нужен партньор с когото да споделя - вече го правя сама.
Кино, пътешествия и хранене - са придружени или с книга или с радио.
Оттам насетне мога да седна с някой да си разказваме и дотук всичко приключва. Ако даденият индивид започне да ме търси за ежедневно споделяне и контакт започвам да нервнича.