Ето това ми убягва в твоята класация, която е - самодоволна -дистанцирана-егоист.
Не, че разбирам какво е и самодоволна. За мен, в твоя контекст,
то противоречи на доволна. Излиза, че не си доволна от себе си. Единствено в твоя власт е да се промениш накъдето смяташ, че е добре щом не се харесваш такава каквато си сега. Само има един проблем и той е, че насила хубост не става. Можеш ли да се принудиш да харесаш някого и зорлем да се приближиш до него? Да оставиш вратата отворена за който поиска да влезе? Ами не ми изглежда съвсем нормално да е така, но знам ли. И още - кой казва кое е правилното поведение и кое не е? Ти май не се чувстваш добре така, но и имаш основателни подозрения и, че иначе пак няма да ти е ок. Какъв егоизъм е това да следваш пътя си и вкусовете си без да пречиш някому? Егоист си защото нямаш до себе си мъж ли? Това ли е определението за егоист?
Опитвам се да следвам твоята логика, но тя не е моята и невероятно се затруднявам още при дефинициите /наистина имплицитни, но се подразбират сякаш/.
Да, аз съм от 20 години в такъв период, не се оправям, нямам угризения на съвестта, че живея така, не се чувствам ни най-малко егоист /спрямо кого, по дяволите да се чувствам така?/, не мисля, че поведението ми е абнормно и изобщо през ум не ми минава, че някъде греша /в това отношение/. Никому не преча с начина си на живот и не допускам никой да ми пречи, нито да разсъждава вместо мен щастлива ли съм, или нещастна. Нямам намерение да го променям на този етап. Толкова.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.