|
Оффффффф, Уффффф, оххххххххххх
То изобщо има ли някой, дето да не я е минавал тая фаза?
Аз си мисля /вече/, че лошото е не да попаднеш в нея, а да останеш там. Щото тогава се получава това което и Асасин е срещал - хора, отрекли околния свят, отхвърлили топлината и обичта, която могат да получат и да дадат. А това не знам на кого помага.
За известно време приемам, че такава настройка може би помага, предпазва те от неразумни постъпки, от прибързани решения. Но не трябва, четеш ли ме, не трябва да позволяваш да остане трайно в теб. Това ограбва, унищожава сърцето и душата. Каквото и да ми говорят, аз не приемам, че човек може да бъде пълноценен отричайки тази част от себе си. Не знам какво свръхсъщество трябва да си, за да нямаш нужда от топлина, от обич, от нежност и грижа. И съответно, да нямаш потребност да дадеш същите другиму. И не ми приказвайте за децата. Децата са си деца. Колкото и да си гушкам сина, не мога да получа от него това, което искам да получа от мъж.
Дали ще се оправиш, зависи само от теб.
Как? Не знам. Мога само да предложа нещо, което на мен когато ми се появи като мисъл, ми изглеждаше кощунство. Но все пак, опитай се да наложиш на съзнанието си някаква друга нагласа. Кажи си и си повярвай, че си щастлива, че можеш, че пак ще бъдеш щастлива, обичана, обичаща, че споделената обич не е само мечта, че мечтата може да стане реалност. Искрено ти пожелавам да излезеш от този порочен кръг в най-скоро време, дано имаш достатъчно контакти с хора, за да имаш възможност да срещнеш някой, който ще запали искрицата в сърцето ти. Мисля, че това няма да е проблем. Но когато се случи, не бързай да викаш "Пожар" и панически да посягаш за пожарогасителя. Отгледай го това пламъче, пази го, виж дали е само светулка в мрака или може да бъде новия огън в сърцето ти.
Пожелавам ти успех, мъничко късмет и много, много вяра!
Поздрави!
Мърморана
|
Re: Какво точно правя незнам [re: Пpизнaниe]
