Честно казано никакво очарование не виждам в женения мъж, най-малкото поради това, че той много често върви в комплект с изнервената си жена. Не съм вървала, че някога ще попадна в подобна ситуация - ама ей го на - случи се. Не съм го търсила. Трябваше му доста време да ме спечели и да се отърся от всичките "не трябва", "не е редно", "какво ще кажат хората". Обясни го по следния начин: "Дори и да не съм с тебе, пак няма да живея повече с жена си". Такова решение не се взема за един ден. Не съм го карала да я напуска, нито да живее с мен, защото "не е редно" и "какво ще си помислят хората"... Естествено се наложи да изтърпя всички драми, заплахи, обиди, клевети от страна на жена му, която отказва да приеме случилото се и няма как да й обясня, че мъжът и е взел това решение година преди да ме познава и срещал се е и с други и опитите да играе примерния съпруг в един момент са му се сторили ненужни. Според нея тя е единствената, а той е нейна собственост, та ако ще да се свърши света. Според мен човек в такъв момент трябва да се успокои, да погледне трезво на нещата и да разбере кога нещо е приключило, а не да прави отчаяни опити, за да спечели някой, който вече живее друг живот. Ако този човек ми каже в един момент, че иска да се събере с жена си аз бих постъпила по този начин, защото ако наистина обичаш някого, начина е да му дадеш свобода той сам да направи избора си и ако този избор не е в твоя полза да не обвиняваш целия свят, а да се стегнеш и да продължиш напред.