|
|
| Тема |
 Re: Скучно ми е! [re: PipilotaViktualija] |
|
| Автор |
EvaB. (Führerin) |
|
| Публикувано | 13.02.07 13:00 |
|
|
|
Хахаха, за теб може да се насиля да направя изключение Но не очаквай чудеса
Аз лично създавам много особена, почти физическа връзка с книгите си. Рядко съм в състояние да дам някоя моя на друг, ако съм я намерила за добра мога да го посъветвам да я прочете, най много да му я купя, но не мога да му дам моята. Знаеш ли, че Дебелянов носел със себе си две книги навсякъде, дори във войната на фронта? На едната имало следи от кръвтта му. И аз имам книги, които са винаги с мен, по които още има петна от моите сълзи на радост или нещастие...И после как да мога да дам тази част от мен някому?
Но ако мога спокойно да посъветвам друг да прочете нещо добро, което ми е харесало, за авторите, и съответно книгите, с които създавам особена връзка не мога да говоря с друг. Даже винаги, когато се говори за това съм малко нащрек за да не чуя случайни някой да казва, че е прочел Моята книга и пази боже, да е почувствал същото като мен Знаеш ли, че Киняр нарича това особено невидимо пространство, което е идеята на една книга, с термина за онази част от плажа, която не принадлежи нито на морето, нито на брега. Идеята на едно произведение не е нито на неговия автор, нито на неговия читател, а е смесица, неизбежна смесица от двете. Това е уникално пространство и въпреки че знам, че никой друг не би могъл да има същото, защото няма двама души, които да четат една книга по един и същи начин, аз винаги ще изпитвам този първичен страх, че някой все пак е взел част от моята пясъчна линия
Да простим на гравитацията
за приземяването ни
когато искаме да летим.
| |
| |
| 
|
|
