Напълно е нормално да си объркана. Когато човек се жени, никога не си мисли, че един ден ще стигне до това чудо. Но щом се разбирате с таткото, още повече недей да се притесняваш. Още повече, че той сам се е отказал от детето, и явно осъзнава, че е в интерес на това дете да остане с майка си. Колкото до детето, това ще му помогне да узрее, да те разбира по-добре. Аз не мисля, че трябва да опазваме чак толкова децата от това, което става с нас. Мен винаги са ме пазили - като малка - родителите ми, после - мъжът ми, и аз и до ден днешен съм си такава неориентирана и трудно взимам решения. Дори когато преди година взех решение за развод, споделих го със сина ми (10 години) и той ми каза - "Е, най-накрая! Отдавна трябваше да вземеш това решение". Нали ти писах, че сме разделени с баща му фактически от доста години - а аз чак кога се леших да поставя фактическа точка на нещата! Така че не подценявай детето, днешните деца са по-разсъдливи и се ориентират в обстановката, доста трезво мислещи. Гледай на него като на другар. Довери му се и не се притеснявай, той ще преживее тези неща. И е много хубаво, че му даваш да се среща с баща си (нашият изобщо не се сеща за нас - така се стекоха нещата в живота), защото ти, от собствен опит знам, колкото и да се мъчиш, не можеш да бъдеш и баща и майка. Просто щом е необходимо, обясни му спокойно как стоят нещата, сигурно не е зле и баща му да говори с него. И напред!