И ние преживяхме същото съвсем скоро. Аз също като теб много се притеснявах. Но поне за детето се оказа, че не беше толкова страшно. Детето е на 10 години и аз изобщо не бях убедена, че мястото му е в съда. Но моята адвокатка реши, че щом така иска съдията, така трябва. С бащата сме фактически разделени от 8 години. Първо имахме среща с представителка на отдела за закрила на детето. Беше изключително мила и разбрана жена. Срещата със съдията също мина добре за детето, въпреки че ми беше много притеснено, тъй като самата съдийка си беше отврат. Тя провежда разговора насаме с детето и представителката на отдела за закрила на детето. Иначе, когато разпитват свидетелите, детето спокойно може да те изчака отвън с някой, за да не се притеснява. Питаха го дали ще познае баща си, ако го види. Добре ли се чувства с мама. Иска ли да живее с татко. Въпроси от този сорт. И между другото не го мъчиха дълго време. Надявам се и при вас да мине така. Стискам палци, желая ви успех! Не се притеснявай. След като детето живее с теб, то знае, че държиш на него и че двамата сте едно цяло. Така че то ще те подкрепи. Не се безпокой, ще мине!