Не е никакъв проблема да направя детска стая,да закупя компютър и абсолютно всичконеобходимо на детето ми.А новият дом не е толкова нов,защото се прибрах при майка ми.Вече предприех ремонти,козметични разбира се и смяна на обстановката просто.Ще го направя много уютно,така,че от тази гледна точко не се притеснявам.Проблема е Че детето ни тъжи за баща си и се измъчва за това,че тати щял да остане сам.Аз не съм ограничила контактите и с него и не смятам да тго правя.Тя има нужда от него,както и той от нея-Разбирам това прекрасно и немога да бъда чак толкова безкомпромисна в това отношение.Обясних на детето,че ще продължаваме да се грижим за тати до като той има нужда от това,както и го правя всеки ден.И всичко това,за да е по-спокойна тя.Наистина немога да я гледам как страда и искам да не я натоварвам емоционално допълнително.Може би някои от вас ще ме обвинят,че не проявавам твърдост,но ....тя наистина е много важна за мен и неискам да страда.Достатъчноми е чувството за вина,което изпитвам към нея в момента заради тоа си решение,но пък.....не е ли важен и моят живот в крайна сметка.
Това са ми терзанията...надявам се всички да намерим сили да се справим с всичко това.Много ми е прясно всичко още и може би за това са тези мои вътрешни противоречия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите