Да,Джейми.....аз никога не съм лъгала детето си,по-скоро съм му спестявала някои истини или пък съм ги завоалирала.Аз предложих на съпруга ми ,ако желае да обясни,дори двамата да обясним истинските причини ,които той много добре знае.Но той не се съгласи.Аз нямама нищо против както казваш да кажем на детето цялата истина.Но тя не е много приятна,а и неискаме и двамата повече да говорим за това,да си търсим вина или да се нападаме.Каквото било,било.Аз не изпитвам лоши чувства към съпруга си,както и той към мен.И мисля,че това е един цивилизован начин да приключим брачните си отношения.Аз не казвам,че е идеално лош и не отричам добрите му качества.Просто обясних накратко от къде се е тръгнало ,за да се стигне до тук.Ако той е можел и искал да се промени в името на здравите ни отношения имаше достатъчно и предостатъчно време и възможности да го направи.Но той или неможе ,или неиска.И в крайна сметка неговото отношение към мен промени и моето към него,което предизвикваше много негативни чувства и действия от страна и на двамата.Аз лично не желая да живея повече в такава обстановка и с такива отношения с човека, с който би трябвало да сме си най-близки и да се обичаме най-много,а не да се нараняваме.Човек трябва да държи живмота си в ръце и да се стреми да бъде доволен от себе си и битието ,което сам създава.Когато не е доволен трябва да се стреми да го промени с всички възможни средства към по-добро.И тази промяна трабва да се извършва своевременно,а не цял живот да се самосъжаляваш и да измъчваш и себе си и другите около теб.Това е моето виждане за нещата.Никой не е длъжен да се съгласява с мен,най-малко ти.Ти си имаш своята представа за живота,надявам се да си удовлетворен изцяло от него и от себе си,защото това е най-хубаво.Тогава си истински щастлив и си способен да дариш със щастие и всичики други.Пожелавам ти го от сърце

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите