за един кратък миг си помислих колко щеше да е хубаво, ако беше наистина възможно да се прескоча ОЩЕ ЕДИН ПЪТ и да повярвам... И си прав, разбира се, че само страст не стига... Е, както и да е! Описах случая, както казах и на анонимния злобльо, просто защото има хора в този клуб, с които си споделям, които ми помогнаха, когато ме болеше много, и на които исках да кажа как продължава историята - и не защото нямам време да се виждам с хора, а имам нужда от споделяне - защото именно на тези хора, които ме четат зад мониторите си, искам да споделя развоя на събитията. И за още нещо си прав - отдална е минал прага ми на търпимост... Преди години бях готова на всичко за него - носих му пари да го отъвавам от мутрите, прибирах го в къщи след пиянски запои, със неговата кола, да не я зарязва къде ли не... Вече се уморих, а и остарях, искам тихо и спокойно да си отгледам детето, да си работя, и да живея живота си такъв, какъвто е - малко самотен, но сладък, леко тъжен, но пък истински - единствения Живот, който съм искала! Живота е прекрасен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите