проблемът е, че объркваш минало с настояще, още по-минало с минало и най-минало с по-минало и става една невъобразима каша. Единственото доказано е, че можеш да броиш до три, а сигурно помниш и поговорката за стомната - на третия път се чупи...
Всичко е като някакви ту паралелни, ту взаимнопресичащи се бития, зигзаг на реалност, желания, намерения, отговорности и всичко останало с върхове и низини.
Че не можеш да преглътнеш обидата е най-малкото и слава Богу, че не можеш, иначе отиваш в четвъртия път, когато вече и парчетата от стомната няма да са останали.
Добре, че имаш чувство за реалност, което все пак доминира над цялата богата гама от случки и изживявания - дръж се за него и не го изпускай. Било каквото било, било и то няколко пъти - и какво - всеки път изходът е все по-лош за тебе - последния - разтурена сватба и цялата епопея по бременност, раждане и гледане на бебе. Как? - Сама.
Вече, независимо от чувства /прочее отдавна различни от любов, според мен/, несгоди, проблеми и трудности, ти си поела по своя път и си го определила за себе си. Без него и то не по твоя вина, не по твое желание...
Каквото си е постлал на това ще легне, каквото е надробил - да си го сърба.
Заради минали чувства, не си заслужава - днес, те са вече други и не смесвай съжалението за неслучилото се с днешния ден, удоволетворението от това, че се е върнал доброволно с желанието си за съвместен живот, продиктуван от нуждата от мъж до тебе. Мъж - да, но точно този ли? Защото го познаваш и си спомняш топли мигове - именно затова не. Човекът е имал много пъти шанс - всеки път го е пропилявал и то грубо и с последствия, които не можеш да пренебрегваш. Ами ти си вече сигурна, че при него нищо не е последно - тогава при теб трябва да е веднъж завинаги и да се сложи точка. За ваше добро с детето, отношенията трябва да са спокойни и делови, т.е. регламентирани. И нищо повече.
Използвам случая да ви честитя, със закъснение макар, рождените дни. Ееей, пораснахте и двете, да сте живи и здрави...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите