Честно казано, явно нещо съм пропуснала, тъй като аз определено не разбрах в кой точно пункт от размяната ни на мнения разговорът придоби този глобален смисъл за борбата между доброто и злото у човека и защо ми пишеш с този леко назидателно- дидактичен тон. Не че това ме обижда, не, просто се чувствам като човек, когото не са разбрали, и то генерално.
1. Как да разбирам това, че "грешниците смятат себе си за праведници" и т.н. и, по- точно, какъв е поводът да ми го пишеш?
2.Толкова ли е нелогично да ме изуми с реакцията си един човек, който досега в постингите си е бил като цяло премерен в реакциите си и възможно най- деликатен? Пък и в написаното към него изясних позицията си и тя няма нищо общо с критика, посочване с пръст или нещо такова. Мисля, че Алби би трябвало да е усетил човешката ми симпатия към него и желанието ми винаги, когато мога да се опитам по някакъв начин да му помогна, макар и само с думи. А и наистина съжалявам за емоционалното състояние, в което се намира- казвам "съжалявам" в смисъл "мъчно ми е".
3.Къде съм се дистанцирала от това, че всички ние носим отговорност за това, че у нас има дефицит на човещина? Наскоро четох някъде, че за да победи злото, е достатъчно добрите хора да бездействат- абсолютно съм съгласна.
4.Не разбирам изненадата ти, в резултат на това, че не съм разбирала колко е тежка понякога борбата у човека между добро и зло и т.н., а и леката иронийка по отношение на критериите ми за добро. Аз ясно не визирах себе си и бях написала, че аз все още водя със себе си тази борба, но познавам и хора, за които не е трудно да бъдат ПОЧТЕНИ. Аз също смятам себе си за почтен човек- пиша това сега. За да си добър обаче, се изискват доста повече неща и много повече действия- така мисля. Но никъде не съм твърдяла, че мисля себе си за човек, приключил битката в тази посока. Така че не схващам защо решаваш, че това, което съм искала да кажа е да посоча себе си като пример за човек, "добруващ с лекота".
5. И , Фотоне, да, не съм се отказала и работя върху себе си, тъй като не съм достигнала все още до етапа да обичам ближния като себе си, а е възможно и да не зная какво точно трябва да значи това.

А що се отнася до ценностните ни системи, колкото и да си пишем тук, ние все още твърде малко знаем един за друг. Не знам доколко съм добра, но на моята добронамереност можеш да разчиташ винаги.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите