|
|
| Тема |
 Re: Мрънка ми се... [re: strangebrew] |
|
| Автор |
PipilotaViktualija (пристрастен) |
|
| Публикувано | 04.01.07 20:54 |
|
|
|
Като цяло се лаская да мисля, че не спадам към мрънкащите. Или поне не съм рецидивист в това отношение. Просто това по никакъв начин не ме разтоварва и нямам нужда от подобна форма на словоизливане.
Не знам към коя група "мрънкащи" се отнасят вечно- оплакващите се. Има и такива хора, които не спират да намират поводи да съсредоточат разговора около проблемите си, да обсебят готовите да слушат( към които аз очевидно често спадам) с вечните си драми. Най- често съм готова да проявя разбиране, особено ако реша, че съответният човек има нужда все пак поне да бъде изслушан от някого и някой да прояви известно съучастие към проблемите му, но с неприятно чувство осъзнавам, че има и една категория дежурни оплаквачи на жестоката съдба, които са готови да превърнат почти всеки в кошче за душевните си отпадъци. Има и други, които са просто неспасяеми песимисти и които са малки "черни дупки" за енергията на човека, а и други, които имат непреодолимата нагласа да мислят, че техните проблеми са най- важни, неизменно най- тежки и които се опиват сякаш от звука на собствения си страдалчески глас.
Не знам доколко тези видове "оплаквачи" могат да бъдат причислени към "мрънкащите". Така или иначе имат много, много общо.
Иначе, предполагам, малкото безобидно делнично мрънкане може да се случи на всеки, даже и на най- уважаващите себе си. Важно е да не им се превърне в навик.
А що се отнася до " оплаквачите", аз например никога не съм виждала смисъл и вътрешна необходимост( то всъщност има ли външна?)от това да излагам като на сергия чувствата си, особено ако те са твърде мрачни. Бих споделила с много близки хора в определена ситуация. По принцип мисълта да досаждам на околните с драмите на личния ми делник ми е много неприятна. Това обаче, мисля, не ме прави по никакъв начин дистанцирана.
| |
| |
| 
|
|
