Ох, хора, сериозно си мисля, че съм се побъркал! Но кажете ми, как, по дяволите, да излеза от това шибано положение. Трябва да чакам да мине време. Не знам колко време, но трябва да мине време. Да я забравя? Да се примиря с мислълта, че никога, че я няма? Да намеря някоя, която да я замести? Да се залъгвам, че всъщност тя не ми липсва? Не страва въпроса само за нея. Аз не просто моето момиче. Аз вече няма нищичко, защото бях изградил целия си живот около нея. Тя ми беше центъра. И сега всичко се разпадна. Трябва да започна наново да се уча да се забавлявам, да се смея, да мисля дори. В момента съм едно абсолютно дърво. Нямам никакви желания. Не знам какво да си пожелая в 12 часа. Трябва да се оправям, да се обличам, на купонче ще ходя, Нова година ще посрещам. А това преди ми беше най-якия празник. Но сега как ще веселя? Как ще се изкефя, че идва новата година, идват новите забавляния, новите готини моменти... Единственото, за което се радвам е, че 2006 свършва. А какво ли идва през 2007? Каквото и да дойде, без нея... Просто само ако знаехте колко я обичам и колко ми липсва. Тя е най-прекрасното момиче на света. Просто искам само да я прегърна, да помириша кожата й, да я целуна и погаля. Нищо друго. Само това.