Да, така е, точно си го описал, така се чувства човек в моменти като този. И е невероятно, че има разни дъртаци, които казват - споко, ще ти мине. Не, не са изкуфели /все още/, просто са го преживяли и преодоляли. Опитът говори, не човекът. И нито ти, нито аз единствено сме изпитвали такива разбиващи чувства, сме живяли в някакви черни дупки, сме били не на себе си дълго време /а времето, то в момента не тече за теб, то е спряло, денят е дълъг, но иди-дойди, а нощта - е тя няма край, сълзите не стигат, всичко е една точка и това, което сякаш насън живееш като с фуния се излива и забива само и само там - в тази точка -мисъл за нея/него, пробваш с приятели - само те дразнят, пробваш с алкохол - не се напиваш, само се наливаш, докато ти прилошее, пробваш с друг/а - внимаваш да не я/го нараниш невелно, щото не ти е виновен и само се чудиш как да се измъкнеш по-бързо от досадата и да се върнеш в собствените си мисли необезпокояван, да си страдаш на спокойствие - и там ти е зле и другаде ти е зле/. Та мисълта ми е, че и тези води се изгазват, звучи ти налудничаво сега, дълбоко фантастично, но е истина - изобщо не е мъглива теорията, напротив - една от малкото кристално ясни и безспорни. Но това е далеч напред, сега е ужасът и, пак повтарям, няма кой да го изживее вместо теб. Не прогнозирай какъв ще станеш, от много неща зависи, животът днес ти показва това, утре ще ти покаже друго. Така както сега се е преобърнал, така отново ще го направи и пак в най-неочаквания за теб момент. Трябва да се измъкнеш от тунела и, слава Богу, независимо от волята ти, това ще се случи. Просто в момента е пикът на болката ти и лекарство няма...
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
|