Благодаря на всички за милите думи. Но ако трябва да съм наистина честен не мога да ви повярвам, че "болката ще отшуми" и че трябва да се радвам на хубавите моменти от живота". Не мога да си представя даже как ще продължа да живея без НЕЯ.
Вчера ходихме с един приятел в ЦУМ. Избирахме подарък за гаджето му. Той беше толкова ентусиазиран, толкова доволен. Аз се правих, че се радвам с него, смеехме се, шегувахме се с продавачката, но само аз си знам какво ми беше на сърцето. Изпитвам физическа болка отвътре. Чувствам се адски празен, ненужен, излишен. Никой не очаква от мене подарък. Аз няма на кой да купя подарък. Чувствам се най-малкият човек на света.
Някак си случайно отидох при парфюмите. Взех един, който ТЯ го има. SK, мисля че Еуфория се казваше, или нещо подобно. Помирисах го и изведнъж наистина я усетих до мен. Почувствах кожата й, дъха й, гласа й. Луда работа. После отворих очи и ми се зави свят. За малко да падна на земята.
Обикалям сам и търся дрехи като нейните. Когато намеря аз се правя, че ще купувам, уж ги разглеждам, а тайничко ги галя. После ги оставям и си тръгвам. Опитвам се да отгатна ако ТЯ беше сега тук какво би си харесала, какво би си купила...
Няма с кого да споделя как се чувствам. Приятелите ми се опитват да ме подкрепят, но "майната им, висчки кучки са еднакви" не може да ме накара повярвам, че всичко е ОК. Но не мога да им се сърдя. Аз също преди нямаше да приема насериозно на голям мъж, който се е сдухал "от такова нещо". Винаги съм гледал с насмешка на любовни драми.
Какво толкова 'ари на парти, ще се разбием и ще я забравиш. Нямаш грижи, дай да се разцепим.
Но сега чувствам, че без нея Аз не съм Аз. Просто съм някаква сянка, която става от леглото, механично върши нещо, говори нещо, ходи някъде, но всъщност...
Никога не съм се оплаквал от липса на женско внимание. Винаги съм бил "готин". Но сега егото ми толкова много се срина, че когато се гледам в огледалото ми идва да ударя един юмрук на тоя тъпанар срещу мене.
Толкова много искам ТЯ да е тук, при мене. Дя я прегърна, да я погаля, просто да я погледам. Защо, по дяволите, съм сам???
Утре съм на купонче. Ще посрещаме Нова година. Една позната ще ме води. Аз се съгласих да отида, защото там няма да познавам никой. Мисля си, че така ще ми е по-лесно. Но наистина ме е страх. Нова година, най-якия празник, аз ТЯ няма да е при мен.
Трудно ще е утре. И не знам какво ще си пожелая. Наистина нищо не искам. НЯмам нужда от нищо, щом ТЯ не е с мен. Толкова много я обичам, толкова много ми липсва.
Баси, сигурно полудявам, сигурно...