Майка ми и баща ми доста "поспорват" и той доста повишава децибелите... понякога ;) Когато го спряхме от работа, а той мина вече 70-те - остаря. Всичките му болежки и подобни започнаха да се засилват и вече го виждам как всеки ден става все по-зле. Честно си признавам, сбъркахме, работата му беше стимул за живот за борба. Сега вилата и внука му не са достатъчни, за да го държат във форма. Някак си се предаде...
Мисля си дали дейните хора не могат след толкова години на педал да си представят, че трябва да спрат. Дали пък не ги е страх, че всъщност няма за какво друго да живеят, че са стари. Дали пък не е осъзнаване, че нямат желание за друго, нямат желание да споделят своята старост. Дали не трябва да им намерим достатъчно значимо занимание така, че да се чувстват полезни и значими, а не стари и безполезни, пречещи. Когато оставям на баща ми повече задължения и отговорности към малкия, той разцъфва и се стяга, по-малко мърмори и вика по майка ми ;) но и бързо се изморява и разтреперва.