Лошото, е че няма как да промениш фактите, без значение какво е довело до тях. Факт, е че хора които са били заедно в продължение на много години и са споделяли радости и неволи в един момент стават отчуждени и наистина непозанти. Не знам как да постъпя в този случай, дали да се меся дали да мълча.... Притеснявам се, че и в единия и в другия случай ще съжалявам и ще сбъркам. Мъжа ми казва, че прекалено много мисля за другите, и че няма защо да изпитвам вина за нещо което се случва с други хора много по големи от мен, да не говорим че изобщо не са искали помоща ми. Не знам, става ясно че много от вас са в същата ситуация което е наистина жалко, тъжно е че се случва с мен но когато е ясно че става и с други хора е още по жалко.
Пожелавам успех на всички ви.