Факта ,че изразяваш такава надежда,говори за усещането ти за отговорност.И основателно,понеже аз вярвам ,че поговорките често са верни и с какъвто се събереш,такъв ставаш.Думите ни въздействат на останалите.Това е естествено,а и нали затова сме тук?
Отскоро съм тук и може би не съм чел достатъчно,но как не срещнах искане на съвет,последвано от помоща тук ,а после и от узнатото подобрение и укрепване на брачни отношения?Ако не знаем как и не умеем,то поне да имаме добрата воля да помогнем или поне да не пречим,като замълчим.