Здравей!
в почти подобна ситуация съм, с тази разлика че аз съм в чужбина и знам всеки път като се прибера на какви циркове ставам свидетел..в началото страдах, плачех, страхувах се да се прибирам и да ги гледам такива полудели и отчуждени..
съвета ми е да не се месиш и да не взимаш страна, ти си голяма вече, те са ти родители, а не деца..нека си вървят по пътя така както те са решили, не можеш да ги поправиш, нито да им налееш акъл...да, знам че боли да ги гледаш как се превръщат в поотраснали пубертети и се чудиш божеее тези хора как са живели 30 години заедно като едвам се изтрайват?!
за съжаление много често се случва когато децата се отделят от родителите си, същите тези родители да не могат повече да открият това което ги свързва, защото нишката между тях се е скъсала някъде между грижите за децата, прехраната, работата, дома без те да разберат..