Доки, според мен ние, хората с амбиции сме 2 вида - първите се справят без побутване, постигат нещата между другото, като на шега; но има и такива, на които, стига да се помогне, ще успеят. Въпрос на способности, на среда за развитие, на начин на формиране на индивида, на характер, самочувствие, нахалство, ако щеш! Да, залагам си авторитета. Понеже, поне дотук, не съм се изявявала като ходатай на некадърници, няма пречки.

Замислям се и за себе си - доколко съм права изобщо да се колебая да помогна на верен приятел, да преценявам кое е справедливо и кое не. Едва ли съм Господ, най-малкото той е мъж, все пак?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите