Разбира се, че съм обяснявала. И естествено, давах време, как да не дам. Да си призная, не е било много, защото нямам нерви да слушам каква съм бъзла, недоверчива или нещо такова, аз и сама си знам. И като чуя вместо приемане обвинения, какво да му вярвам, че ми харесва? Пък уважава? Глупости. И така. И аз смятам, че ако е здравомислещ, един човек би трябвало ако не му е ясно за момента нещо, да изчака да го проумее, да разгледа от всички страни, да помисли евентуално малко. Не се оплаквам, че сме се разминали, не съжалявам. Само настроението за повече обяснения ми го няма.


- - - -

Maybe i ride. Maybe you walk.
Maybe i drive to get off, baby.