Здравей Бeзcъннa,

Тя дефиницията за нормално е много (и слава богу!) разтеглива и твоя случай се вписва в нея. :) Общо взето, освен да се влюбиш (с всичките необходими атрибути) в някого, май е необходимо и отношенията да имат перспектива и сходна скорост на развитие.

Перспектива на връзката, използвам и друга дума за това - бъдещност - е да съществува нещо като дух и принципи, които генерират и възпроизвеждат всекидневно цел. Така например в младите години - при първи брак най-често, генерираните цели са дом, деца - т.е. семейство и/или пък някакво духовно, човешко-физическо или смесено партньорство. След раздяла и впоследствие в течението на човешкия живот, целите могат да са други - различни спрямо миналото. Но те са видимото - върхът на айсберга, резултат от процеса на генерация извършван от духа на база принципите. Под дух нямам предвид метафизична някаква си фигура, а взаимодействието между две човешки същества - такова, на каквото те с годините са се научили, променяйки се и развивайки.

И ако предположим, че връзката има бъдещност - което хич не е задължително да се случва всеки път при всяка връзка - вметвам го това, за да не се отказваш от движението напред, щото евентуално нараняваш хора - ми нормално е това по пътя. И ако отношението ти е честно, ако не им нанасяш друг тип и по-тежки рани - няма какво да се тормозиш.

Тъй например ти описваш отношения с хора, които като етап от развитието на връзката ви искат (може би) съвместен с теб живот. Ти не искаш - следва триене, логично и раздяла. Дали те бързат? Дали ти искаш съвместен живот? Ей заради тази разлика в текущите ви цели и скорост идват разминаванията - ако е разминаване в целите - едва ли във времето, което и двете страни сте склонни да дадете, бихте могли да продължите връзката си. Ако разминаването е само в скоростта - търпението, съчетано с толерантност и разбиране, се превръща в неоспоримо ценно качество.

Мдаааа, може би ти е нужен човек, който може и тъй, и инак. Който е с теб не само заради екстрите на евентуалния съвместен живот (приемайки разбира се и минусите на съжителството). Който, защото разбира и усеща, може да генерира сходна бъдещност и синхрон в движението с теб. Всъщност и ти тъй трябва да го можеш. Не е и трудно - стига да срещнеш точния човек в тъй също точно време - тогава е естествено. По това и ще го познаеш - по липсата на големи напрежения, по естествения начин, по който се развиват отношенията.

Синхронът и бъдещността между хората комплексно се постигат за сравнително кратко време, за дълго - обикновено само в някои аспекти. Ако хората са правилните - има и какво да се научи, после и направи, за да го има дълго най-прекрасното.

Ще стане, споко! :)
Късмет и щастие!!

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите