Чудя се, защо се притесняваш толкова? Разбира се, че си нормална. Просто хората, които срещаш те поставят в не съвсем нормална ситуация, според представите и усещанията ти. След като отказваш да бъдеш с тях, значи не трябва. Приеми го и сложи точка. Знаеш ли аз колко хора разкарах по този начин в началото след раздялата. Давах им шанс, до момента в който разбера нагласите им към нашата връзка. След като усетех, че започват да изискват от мен, нещо, което не съм готова никога да им дам, просто се разделяме по мое желание. Държах се като истинска коприва, но.... предпочитам да съм на чисто и да не се занимавам с връзки, които няма да претърпят някаква градация във времето. Може би 8 месеца след раздялата срещнах един човек, с който бях готова на всевъзможни неща. Просто го усетих с цялата си същност, с тялото си, с мислите си, с чувствата си, с желанията си, с лудостта си.....Това беше по-силно от мен самата. Пожелавам ти да го преживееш съвсем скоро и ще разбереш за какво говоря. Присъствието на един такъв човек в Живота заличава цялото ти минало назад....Просто това са емоции от някакво по-високо ниво :)))