Първият списък от неща ги оставям без коментар- ясно че ще съм доволен тя да е доволна.

Въпросът е че нещата понякога са много по-сложни и това което се иска от мъжа е доста повече. Често нежните ни половинки избухват във възмущение и за наше удивление дотолкова се ожесточават, че ни оставят безмълвни, удивени откъде толкова нетърпимост.
Разбира се че причината не е в мъжа, но само да посмеем да се обадим- тогава пълноводието от приказки става наводнение. Случва се мълчанието да доведе до толкова нетърпимост, колкото и вмятането на 1-2 думи между бийните потоци на излиянията.
Да погледнем твоя пример- как можеш да помниш нещо толкова дребно- че веднъж бил донесъл отворен шоколад от който бил ял. Сигурен съм че той не го помни и ако те чуе какво аджеба е важно за теб на мига би ти донесъл кашонче шоколади. А ти как може да не помниш многото други жертви които сигурно е правил за теб и децата? Защо жените са толкова злопаметни, та да изравят с точност до секундата кога преди 4 години партньорът им не им е подал ръка или не се е сетил да затвори прозореца или е оставил вратата на гардероба отворена... а не се сещат за онези много по-големи жестове?
Може би защото жените имат избирателна памет- те помнят достатъчно време назад, но що се отнася до лошото. Що се отнася до хубавото- то е като бонбона- изял си го и го забравяш.