"Ами аз не съм от хората, които искат много. Мисля си, че исках например да оцени усилията ми, или поне да ги забележи. Поне веднъж в годината. Мисля си, че исках отвреме навреме сам да се сети да ме заведе някъде (и това с такава честота) Да ми купи някой скъп подарък за рождения ден, вместо да ми стовари цялата си рода на тържествена вечеря. Да покаже на децата, че ги обича, а не да им се кара непрекъснато или да им носи ЕДИН нахапан от него шоколад (щото и той е човек и не е възпитателно двете деца да изядат по цял шоколад!) И вероятно щях да запазя брака си, ако получавах някой дребен жест, който да е сигнал, че и той прави нещо за тази връзка"

Все едно чета себе си. С малката разлика, че не съм разведена, засега нямам мисъл за развод (поне не сериозна), нямам къде да отида.... въпреки че работя, ... и не ми се стоварва цялата рода на главата, а изобщо моя празник не се споменава.

Съжалявам, че се намесвам не на място в темата ти, но толкова познато ми прозвуча всичко, вкл. и 16-те вече години брак, ... че не можах да се въздържа.
Какво прави той ли?
Ами от 1 месец насам всяка вечер ми носи по 1 килограм домати от пазара (просто защото му е на път и защото някой му е казал, че точно тези домати от точно този щанд са хубави (или евтини)).
Това е.
А, и сутрин сам си прави закуската. Но разчистването след това оставя на мен. Грижи се за мен общо взето, ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите