Но пробвах всичко, за което бях обвиняван.
Когато се съгласих с нейното искане да се занимава с децата и да не ходи на работа - бях обвинен, че го правя за собствено удобство.
Когато се съгласих майка и да живее при нас за да има кой да се занимава с децата през деня бях обвинен, че така ми е по-удобно.
Поканите ми за излизане вечер бяха отхвърляни с обяснението, че се чувствала виновна да оставим децата на баба им.
Когато спрях да ходя на служебни събирания бях обвинен, че съм темерут и нямам приятели. Когато ходех пък бях виновен, че ходя и си имам приятели.
Когато ме питаха какво да се учи в професионален план и аз казвах - ми обясняваха колко непочтено от моя страна е да оказвам натиск. Когато не давах съвети ми казваха колко много не ми пука, защото аз съм си имал кариера.
И така нататък - все в тоя дух.
Сега - от дистанцията на времето спокойно мога да кажа, че каквото и да бях направил все нямаше да е достатъчно. Никой нямаше да забележи, че полагам усилия, така както никой не забеляза НИЩО, направено от мен за всичките тези - не малко години.
Но - поне опитах. Ако се наложи - пак ще опитам. И затова давам съвет на ани от другата тема да опита и тя.