Просто се случи в петък вечерта.Аз направих забележка,тя подвикна и незнам как и завъртях един.Гледах ме се около минута учудващо,после злобно докато изведнъж избухнахнахме в неудържим рев.Прегръщахме се,целувахме се и плачехме.Дълго,сигурно часове.Не бях плакала отдавна така.В един момент незнаех за какво точно плача,за нея,за малката,за баща й,за бъдещето,за страха и отчаянието.Тя също плачеше и тя незнаеше накрая за какво.Когато се поукротихме говорихме.Всичко се отприщи.Най-после след 3 месеца тя си изказа мъката,а аз само я бях прегърнала и люлееки я, мълчех и слушах.Сподели за едно момче,което я зарязало точно когато починал баща й .Сподели колко се чуства виновна задето не е слушала баща си.Сподели че точно когато е бил болен тя за първи път е била с момче и сега това и тежи и неможе да си го прости.МНого до 4 през нощта говорих ме и плачех ме.Станаха ми ясни много неща от неразбираймите и избухвания до внезапните и ревове .Милото ми дете,колко болка е таело в душата си и не е искала да ме товари допълнително.Установих,че тя не търси прошка за поведението си от баща си а от мен.В старанието си да се докаже ,че е силна и голяма е потънала по- дълбоко в болката си.А аз не съм го забелязала.Не забелязах децата колко страдат.Мислех само за моята мъка.Каза ми в прав текст,че аз трябва да помисля за себе си,за мъж до мен,стига да не живее у нас.После и аз споделих моите тревоги ,какво искам да променя.Отпусна се и започна да ми дава съвети.В събота излизах ме трите и пазарувах ме.Запозна ме с едно момче,което се навъртало около нея и попита за мнението ми.Избраха ми тоалет за 15 септември.В неделя ги заведох на Цигов чарк .И говорихме сякаш не сме се виждали години.Постоянно научавам нови неща за децата си.Все се гушат и галят в мен.Започнаха да се шегуват,а голямата е наследила чуството си за хумор от баща си и може да бъде много духовита.От два дни е заела мястото на майка в къщи и се е заела с превъзпитанието на малката.Нещо ново,което разбрах.Малката,галеницата на тате,слуша повече кака си от мен.Тя искала да прилича на нея и неиното неудобрение повече я вълнува от това дали аз ще съм недоволна.Не ревнувам,а ме радва.Винаги това съм искала.Да се разбират и малката да уважава и слуша кака си.Само за два дни обстановката коренно се промени в къщи.Чух ги да се смеят.Казаха,че преди не са смеели да си го позволят,тъйкато съм била постоянно намръщена или плачеща.Сега съм се била променила и това много им харесвало.Одобриха новата ми прическа и са напълно съгласни с намерението ми да сваля черното.Вината,която изпитвах аз към тях ,за това как съм облечена,да не кажат,че не съм обичала баща им,да не кажат,че съм го прежалила и повече да ги нараня ,изчезна.Децата ми показаха и направо си ми казаха какво мислят и какво смятат че трябва да променя в себе си.Немогат да се начудят какво се било случило с мен ,та съм била толкова "добра с тях".
Как да им обясня,че чужди хора,които дори не ме познават са ми дали добри съвети,как са ми подали ръка и са ми вдъхнали живец.
БЛАГОДАРЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите