Бих си сменила работата, ако съпругът ми имаше реални доводи срещо нея. А не "тая вечер с кого се чука на работа". Но при положение, че ме обвинява неоснователно и обижда, как да си сменя/напусна работата. Нали тези деца трябва нещо да ядат, нали изплащаме кредит на мое име, щото той постоянна работа няма.

И ти ли се от хората, които смятат, че мястото на жената е в кухнята, да прави салатката и да сервира ракийката?

Какво пречат командировките ми, които са 3-4(!) пъти в годината на любовта ми и възпитанието на децата ми??? Но двумесечните скандали след това пречат на семейната хармония определено!

Кое е лицемерие? Да търся лично спокойствие ли, да търся начин да се защитя от неоснователните хули и унижение ли? или по скоро пред хората да се правиш на света вода ненапита а в къщи да ме наричаш с най-грозни обиди, да ми пребъркваш дамската чанта, да ми проверяваш ежедневно телефона, да ме караш да се обаждам пред тебе на приятелки и да говоря, "така че от контекста да се докаже че еди си кога съм била с нея".