|
Не ми харесва как завършваш постинга ти "...не се радвам". Разбирам че е така, но ако продължаваш да си натрапваш това от чувство ще се превърне съвсем скоро в диагноза! Хубаво, първата част на писанието дава някакви надежди, но края е потресаващо разочароващ)))
За поставянето на евентуална бъдеща диагноза говорят много факти от написаното:
1. Хората разчитали на теб - ти да не си канонизирана светица бре, господ или не знам си коя изживяваща се майка Треза, Армията на спасението и прочие!
Ами така както разчитат на теб сег ада се понаучат да разчитат и на себе си, айде де....то на всеки да си му длъжен! Знаеш ли колко добре си живеят тия "немощните и несправящит есе", казвам ти това е МИТ! Защото утре като психясаш, а да видим кой ще дойде да се посвети на теб? Сестра ти ще каже че малкото и отнема цялото време, даже ще ти е обиден аче не си в състояние да и помагаш. Родителите - да за нормално внимание ОК, ама те ли ще те дундуркат теб и децат ати като се проснеш с антидепресанти и депресии? Питам аз? /И отговор не искам, защото го знам!)))/
Чакай че забравих кой още разчиташе на теб?...припомни ми , че забравих в цялата тая разчитаща какафония...айде бе ...ами да се оправят бре! Разбираш обаче , че знам ясната граница на човещината и слугинажа...нали?
Що? Сестра ти няма ли си мъж да си гледат детето? За негови родители не питам, защото кой си има деца да си ги гледа - цинично , но правилно! Никой с нищо на никой не е длъжен! Сама на 39г. родих и досега само аз /въпреки здравословни неразположения/ и мъжът ми , а вече и яслата и градината, гледаме детето...никой , ама никой не ни помага!!! Та може, може ...н е като да не може!
Пък после нека ти се сърдят тия дето разчитат на теб, ГОЛЕМО ВАЖНО! Така поне се оттърсваш от смазващата им енергия н аизсмукването/както сама си го казала/ и знаеш че всичко си е за теб и момичетата! Любезна с всекиго, вересия никому!
Малко си патила...ама ще се научиш!
А, сетих се ...родителите му! Dear, там внимавай с тях...знам тежко е, обаче те вече са част от твоето минало! Елегантно отбягвай контактите си с тях! Ти разбираш ли колко е потресаващо за тях да виждат теб здрава и права и все още мърдаща и да си представят другата картинка! Толкова е съкрушаващо, че не носи и грам живителна сила...там е пропаст, яма, бездна. Стой далеч! Несъзнателно ще те влачат към безвремието на миналото , защото при тях времето наистина е спряло!
И най-важното надделявай чувството си за вина! Това е най-сигурният път към срещата с психиатъра. Ти вина нямаш за нищо. Да, ще си виновна , ако пренебрегнеш изискуемите житейски способности за запазване на равновесието и условието да се чувстваш комфортно със себе си , което е условие да се справяш и с реалността, добра или лоша.
Спокойно, елегантно, уверено, и с чувство за мярка ...без излишни ултиматуми и пренапрягане, всеки ден според възможностите...и то става!
Пак напомням - умерена съпричастност към близките бива, ама да се хвърляш в крайности, че някой разчитал на теб, забрави! разчитали, глупости....УДОБНА си мила, удобна и лесно им ставаш зависима! Така скоро ще пиеш хапчета и то яки марки! И вече ще минеш в друга категория!
Айде бегай да си избереш костюм за първият учебен ден...и моля те да не му вържеш онова банално , тъпо българско черно шалче!
Приемам всЕкакви МАЙНИ!
|
Re: Ще се справя! А да видим!) [re: BилиMили]
