Толкова надежда ,сила и подкрепа не съм получавала дори и от най-близките си.БЛАГОДАРЯ!Започвам с промените.Снощи се събра домашния съвет и поговорихме.Надявам се да са разбрали това което казах.Опитах се да им разясня правилата в къщи от днес нататък.Казах им,че щом ще съм майка и баща и щом аз ще ги храня и ще им "пера гащите"ще се наложи да ми играят по свирката.Те също имаха изисквания към мен,но аз с повечето не се съгласих,като вечерен час,джобни идруги такива.В крайна сметка стигнах ме до консенсус и мисля че има някакъв успех.Надявам се да съм постъпила правилно ,защото имаще нотка на десподство в моите изисквания.Но тази увереност в мен ,точните и ясни изисквания сякаш ги свалиха на земята.Сами предложиха да си разпределят задълженията и да ме предпазват от хорски нападки.Ще видим какво ще се получи от всичко това.След всичките ваши писма най-после взех и решение .На 15 септември свалям черното.С пирвия учебен ден ще променя и навиците си.
Относно местенето ми в друг град само ако знаете колко съм го мислила,но на този етап е почти изключено.Имам работа,която обожавам и ме удовлетворява психически.Само заплатата ми е много малка,но за сега е така.Имам прекрасен дом,на който приключих ремонта декември,само месец преди да поставят страшната диагноза на съпругът ми.Дъщеря ми ще е 10 кл. в МГ и е отлична ученичка.Недава и дума да се каже да я местя в друго училище.Малката сякаш не разбира какво говорих ме.До себе си имам сестра с бебе на27 дни,която изцяло разчита на мен и родители,които не са в цветущо здраве.Научила съм ги ,че винаги могат да разчитат на мен и те го знаят.Колкото и да ми е трудно все още има хора които чакат на мен и са зависими от мен.Немога да ги изоставя.Та дори и неговите родители.Опитвам се да ги разбера колко им е тежко да загубят син.Затова търпя и гледам да им помагам колкото ми е възможно.Ако се махна те няма на кого друг да разчитат.Много ме е жал за тях,въпреки че имам чуството че ме исмукват емоционално и ме товарят допълнително.Но толкова страдат.Утре съм си запазила час за фризьор и козметик.Тоест е женски ден.така му виках някога.Сега косата ми е вече много къса,окапа почти цялата докато съпругът ми беше болен и напълнях с 14 кг за 4 месеца.Но започвам диета и ще се разкрася.Вечерта ще заведа децата на пица.Не съм излизала нито веднъж откакто е починал.Така добре ли ще е?Давайте ми съвети.Приемам всякакви дори някой да са неизпълними за мен.Карате ме да се чуствам потребна и по жива.Даже четох за ваши сбики.Един ден ще дойда на някоя такава.Само да знаете цар съм на танците и обичам да се шегувам.Просто ми трябва време.Само ако може да споделя нещо много лично.
Убедена съм че постъпвам правилно с тези промени,но незнам защо сърцето ми подсказва друго.Изпитвам вина,все едно го предавам.И незнам защо в предишно време всичко това го правех поне веднъж в седмицата и това ме правеше щастлива,а сега душицата ми се е свила и не се радвам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите