да се консултираш с психолог за децата?
Загубата на родител е огромен стрес. Не, че няма да се справят и без външна помощ, травми от детството всеки си носи някакви... просто децата ти са на възраст, в която погрешната стъпка може да им обърка целия живот.

Усетила си, че това "трябва да живея заради децата" не помага. Трябва да живееш собственият си живот и да научиш момичетата си да живеят своя. Животът е пред вас и за трите ви - звучи изтъркано - потанцувай малко върху този дансинг, за да го изтъркаш още :)

Една историйка да ти разкажа... не знам дали ще те накара да поразмислиш, ама поне да опитам... Баба ми (лека й пръст) е била вдовица с малко дете, омъжила се повторно след няколко години. Омъжили я, по-точно казано - видяла за пръв път бъдещия си мъж малко преди годежа. Дълго след това, когато и той почина, ми е казвала, че това са били 20-те най-щастливи години в живота й.
Прекара последните си 30 години в черно - самотна (въпреки, че беше заобиколена с хора), в спомени, без желание да опита отново, да си даде нов шанс. Дъщеря й била порастнала, нямало за какво...

Как се преодолява загубата...
На мен ми помагат простичките неща.
Мириса на кафе сутрин, босилека на балкона ми, слънчицето, което срамежливо се прокрадва през отворения прозорец. Дисциплината. Усещането за контрол над себе си. Правиш едно и също всеки ден, по график, насила почти... докато усетиш, че отново си се научил да живееш. Оттам нататък нещата просто започват да се случват.
Не ги подминавай. Може и да няма утре.

Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.