Здравей ВилиМили,

Моите искрени съболезнования за загубата.
Много съжалявам да прочета какво ти се случва. Лошото е, че не избираме трудностите, които ни сполитат, а замо можем да изберем как да се борим с тях. Три месеца са малко време, децата ти са в такава възраст, в която разбират всичко, но не могат да си обяснят причините за него, не че някой изобщо може да обясни защо един млад човек трябва да си отиде... Сега те са наранени, объркани, и всяко от тях търси своя начин да продължи. Тук е твоята роля, да им посочиш по-малко трудния път... колкото и блед и неясен в далечината да ти се вижда той. Ще се справите, заедно като семейство, не си позволявай да се съмняваш в това. Ще има и трудни моменти, има ги и когато сме с близките си, и когато ги загубим по една или друга причина. Важното е да намирате начин да се борите заедно. Дори на някой от вас да му се иска да избяга - за кратко или за по-дълго.

А приятелите... за съжаление, в такива моменти човек разбира на кои от тях може да разчита. Близки или не, те трябва най-малкото да са около теб и да ти дават опора в този момент... Не съжалявай, всяко зло - за добро, както казва народната мъдрост.

Права е Мама Мърморана - пиши. Пиши тук, в други клубове, където се чувстваш комфортно. Помага. Дори когато те критикуват помага.

Стискам палци занапред, от цялото си сърце. Зная, че ти е трудно, но и вярвам, че ще се справиш. Вярвай и ти!

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите