Моите съболезнования!

Понякога си мисля, че това е още по-лошо от развода. Защото няма как да се подпреш на /дори временна/ омразата към бившия, нямаш успокоението, че ти е по-добре без човек, който те наранява. Просто не мога и не бих искала да разбирам как се чувстваш и през какво преминаваш. Дано си достатъчно силна, за да се справиш с всичко. И дано децата ти да са достатъчно мъдри да ти помагат.

Относно сходствата с разведените, мисля си, че общото може да са проблемите на това да се грижиш сама за децата си. Може би можем да ти помогнем с някакъв практически съвет, ако се наложи. Знам ли.
Пишеш, че никой не те разбира. Това означава ли, че няма около теб близки приятели с които поне да споделиш трудностите си? Звучи странно, но като се замисля, нищо чудно да се стряскат хората от неща като смъртта на млад човек, дали не са се отдръпнали защото не знаят как да се държат с теб и децата ти?
Във всеки случай, ако усещаш, че някак ти помага, не спирай да пишеш. Клуба си е вид терапия. Дано сме ти от полза някаква, дори и само да успеем да притъпим болката мъничко. Времето също ще ти помогне.

Прегръщам те и стискам палци. Дано успееш скоро да си стъпиш на краката.

Поздрави!