Може би защото величието на партньора предполага и величие наистина, желанието - същото такова, а незаменимостта - взаимност. Възможно ли е туй? Едва ли в пълнота, едва ли извън (все пак случващи се) моментите на божествено синхронизиране между партньорите. Тогава? Ами тогава си даваш сметка, че неговото или твоето "величие" седи в кавички, че прекрасността е субективно-относително променлива, а незаменими хора няма. И ако само тия (и подобни) характеристики са били в основата на връзката - тя се зашумява, а после отшумява.

Не толкова "ние" допускаме да станем нежелани, колкото въобще хората с течение на времето променяме, уточняваме, откриваме какво желаем за всеки един момент в живота ни. Няма тук поука, няма алгоритъм, който еднозначно да не допуска тия ситуации, защото те са естествени. Защото, ако не се случваха - нямаше да участваме във вселенския процес - "промяна-адаптация-промяна" и вероятно животът щеше да е друг, възможно даже невъзможен.

Нека си въобразим, че има могъщ антибиотик, който унищожава "бактериите", прояждащи връзките - нека предположим, че връзката расте в стерилност и с най-добри "хранителни" условия - ами тогава, както в природата - тя или ще се изроди, поради изнежване и изчерпване на мотиви за развитие или като раково образование ще завземе все повече и повече ресурси и ще обезсили организма. Тц, хората в частност и животът въобще сме предопределени да сеем ветрове и жънем бури. :) Добре че е така, иначе нямаше да съществуват музиката, литературата, изкуствата, а щяхме да сме роботи, интересуващи се само от качествата на машинните масла и методите за борба с корозията.

Такива ми ти работи с връзките :)
А иначе да си прекрасен и велик във влюбени очи е лесно, даже пристрастяващо, но после става абстинентно празно. Като че ли най-смислено е човек да е колкото се може по-честен и открит към себе и партньора си, за да го възприемат възможно истински, а не поради преекспониране на някои качества да се допусне пренебрегването на не по-малко важните останали, до момент, когато те подмолно-айсбергово потопяват кораба.

И последно - ако образът на любимия човек започне да потъмнява - понякога помага просто измиване на очилата, може би очите или се налага корекция на зрението. Но след проясняване човек може още по-ясно да види все по-обезсмислящи връзката картинки. Така че в крайна сметка е и въпрос на избор как ще гледаме. Колко хубав е бистрият, ясен, но обичащ и приемащ поглед... :)

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите