Или просто констатация? Защото, има много такива хора, всички ние понякога се колебаем между желанието нещо да променим и примитивния страх, който ни държи в пещерата - студена и тъмна, но безопасна... Пък и, понякога човек има нужда да осмисли битието си, да помрънка и да се поогледа, да събере сили, преди да направи нова крачка, или пък да изближе раните си, и после да се възроди от пепелта... и за това трябва Време, Сила и Съзнаване... Та, не виждам нищо лошо в това да се чудиш какво да правиш... А, що се отнася до искането и незнаенето какво - ами, и това е нормално... Липсата се усеща първо подсъзнателно, след това съзнанието усеща импулса, и респективно установява нуждата. Но и, както беше писал някой, това не е проблем, света нямаше да е толкова шарен, ако всички бяхме еднакви...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите